Преди няколко години попаднах на стара тетрадка. В нея бях написал нещо на 23 години — на прескок, в лошо настроение. Беше нещо като писмо до бъдещия себе си. Прочетох го и се засмях. После се разплаках. После се замислих дълго.
Онзи 23-годишен много искаше сигурност. Искаше да знае, че всичко ще се наредни. Исках да му кажа: „Ще се нарежда и разнарежда много пъти. И двете са добре."
Какво бих написал сега
Ако трябваше да напиша писмо до себе си от десет години напред, ето какво мисля, че би стояло в него:
За тревогите
Повечето неща, за които се тревожиш сега, няма да се случат. А онова, което ще се случи и ще те разтресе — не го виждаш идващо. Тревогата е лоша застраховка: плащаш много, а покрива рядко онова, от което се нуждаеш.
За хората, от които се страхуваш да ги разочароваш
Не всеки човек, чието мнение те е страх да загубиш, ще присъства в живота ти след десет години. Някои ще изчезнат мирно. Някои ще изчезнат болезнено. Малцина ще останат. Инвестирай в малцината.
За тялото
Грижи се за него сега — не за да изглеждаш по-добре, а защото след години ще му трябва доверие. А доверието между теб и тялото ти се гради бавно.
За мечтите, отложени „за по-късно"
По-късно идва, но идва по-бързо, отколкото очакваш. И когато дойде, носи свои собствени задължения. Започни сега — дори малко, дори несъвършено.
Неща, за които съжалявам — и за които не
| Съжалявам | Не съжалявам |
|---|---|
| Че се извинявах прекалено много | Че напуснах работата, която ме правеше нещастен |
| Че не казах „обичам те" достатъчно пъти | Че прекарах онова лято на пътуване сам |
| Че изчаквах „правилния момент" | Че се доверих на интуицията си при важни избори |
| Че не поисках помощ по-рано | Че понякога спирах и нищо не правех |
Въпросът, който ме преследва
Дали живея живота си, или живота, който другите очакват от мен?
Това не е философска игра. Това е въпрос, на който отговорът се мени. Понякога живея своя. Понякога — чуждия. Работата е да забелязваш кога е кое. И когато забележиш, да имаш куража да се върнеш към себе си.
Последно
Писмата до бъдещия аз не са упражнение по оптимизъм. Те са упражнение по честност. Принуждават те да отговориш на въпроса: Какво искам да е вярно за живота ми, когато погледна назад?
Не е нужно отговорът да е грандиозен. Достатъчно е да е твой.
]]>