Приятелят ми Борис ме помоли да произнеса тост на сватбата му. Казах му: „Сигурен ли си? Не съм добър оратор." Той каза: „Ти ме познаваш от 15 години. Кой друг?" Аз казах: „Добре." Грешка номер едно.
Написах реч. Хубава реч. Тренирах я пред огледалото като актьор. Знаех я наизуст. Бях готов.
Вечерта на сватбата
120 гости. Живи свещи. Оркестър. Булката — Мирела — изглеждаше като от списание. Борис плачеше от щастие. Аз стоях на страната и пиех вино за „успокоение". После още малко. После: „Приятелю, твоят ред!"
Изправих се. Взех микрофона. Погледнах към публиката. И нещо в мозъка ми се изключи.
Тостът, който ще преследва семейство Борисови до края на дните им
Започнах добре:
„Скъпи приятели, скъпи Борис — денес е специален ден, ден, в който виждаме Борис и Милена да..."
Пауза.
Борис ме гледа с очи, широки като чинии. Булката се усмихва, но усмивката е малко... замръзнала.
Аз продължих: „...да кажат „да" един на друг. Борис и Милена..."
Мирела. Името й беше Мирела. Не Милена. Никога не е било Милена. Нямам приятелка на име Милена. Не знам откъде дойде Милена.
Реакциите, наблюдавани в реално време
- Борис: пое дълбоко въздух и затвори очи
- Мирела: засмя се на глас — и това спаси положението
- Майката на булката: погледна мъжа си с изражение „казах ти"
- Гостите: объркани смях, после все по-силен смях
- Аз: казах „Мирела" още един път и го объркав пак
Да. Два пъти. Казах „Милена" два пъти.
Как завърших тоста
В някакъв момент мозъкът ми се рестартира. Исках да спра и да обясня откъде дойде „Милена", но разбрах, че това ще влоши нещата. Затова направих единственото разумно нещо:
Вдигнах чашата и казах:
„Нека вдигнем за Борис и за жената, чието красиво и съвсем правилно и запомнящо се за всеки нормален човек име е Мирела. Да ви е честито."
120 човека се смяха. Борис ме прегърна после и ми прошепна: „Ще те убия след сватбата." Рече го с усмивка. Мисля, че беше с усмивка.
Поуките от вечерта
- Не пий вино „за успокоение" преди публично говорене
- Напиши името на булката/младоженеца на ръката си с химикал
- Ако объркаш — признай веднага и се смей заедно с публиката
- Изберете приятел, който е по-добър оратор от мен
Три години след сватбата, Борис и Мирела ме канят на всеки рожден ден. Под поканата винаги е написано: „P.S. Не трябва да говориш."
]]>