Живея от много години в чужбина. Живота ми не беше лесен, работил съм всяк'ви лайна и това донякъде се отрази на самочуствието и възприятията ми за живота. Натрупах доста гняв и цинизъм. Сега съм в grad school и преподавам.
Всичко започна от един мейл лист, където се нападнахме относно убежденията си по политически въпрос - тя не е българка. После ми сподели, че това много я е наранило, но и привлякло към мен! След месеци се видяхме за пръв път на купон, бяхме доста пияни и двамата и се награбихме като невидели. Така започна, най-интензивната и бурна връзка, която съм имал. Тя напусна първия си приятел, след осем годишна връзка, а аз приключих моята агонизираща връзка с най-добрия човек на света, с когото бяхме години заедно, но накрая на часове разстояние и в ралзични държави.
В началото не съм си и мислел, че ще е сериозна връзка, предвид на начина, по който се материализира, но след време се оказа, че я обичам и то силно. Връзката ни продължи половин година, с нея се чувствах прекрасно, но често се наранявахме емоционално. Обаче най-потресаващото и стряскащо е, че след това секса беше невероятен. Извода може би е, че връзката ни бе на садо-мазохистична основа. Не знам, не съм психолог или психоаналитик. Трябваше да се разделим, защото това ни коства много психически и емоционално и на двамата. Иначе в интелектуално отношение си пасвахме прекрасно. Тя е и човек на изкустовото. Сега не мога да спра да мисля за нея.
Проблема е, че нещата явно винаги се повтарят при мен. Години наред бях в подобна ситуация, с предишната ми приятелка, може би се търпяхме защото сме българи и много неща ни свързваха, наранявахме се, но след това нямаше секс, никакъв. Сега нещо ме тегли към това преживяване. Все пак и двамата, по-скоро тя, знаем, че това е деструктивно. Скоро се разделихме, но аз не мога да спра да се обвинявам и да мисля за нея. Нямам мания за контрол, не съм ревнив, но не знам защо понякога изпитвам гняв и желание да наранявам.
Ще се радвам ако специалисти или хора с подобен опит дадат съвет.
Коментари
обади й се и я чукай
Защото според мен изобщо не си готов за каквато и да било връзка и може би няма да бъдеш готов никога. Причината - егоизъм и нарцисизъм. Смяташ себе си за по-важен от всички останали. Има един вид хора, които цял живот наказват целия свят заради трудностите, които им е било съдено да преживят. И въобще не си дават сметка, че животът на другия човек може пък да е бил още по-тежък. Имах един такъв бъдещ съпруг и с облекчение избягах от него. В моменти, когато ми е най-шибано се сещам за него и моментално ми се оправя настроението защото.......по-лошо от онова не може да има.
Нямам никакво намерение да те засягам, просто пиша каквото мисля. Аз иначе много добре те разбирам - и аз съм в твоята ситуация (в смисъл чужбина, съвсем сама, цял живот борба и у нас, и тук и т.н.), но съм жена. Не казвам, че не си свестен и оправен. Най-вероятно, ако те среща и аз ще се почувствам привлечена от теб.......ама ще е за много кратно :-) Целият ми живот е бил достатъчно л.........ян, та такива изобщо не ми минават :-)
По-добре помисли защо се свързваш въобще с жени - искаш ли да имаш трайни и прогресиращи отношения (които естествено водят до семейство), или е само секс и комфорт на достъпната връзка. Ако си изясниш този момент, според мен ще ти се облекчат нещата :-)
Така като те чета, според мен си на години - би трябвало да знаеш какво искаш и как да го постигаш :-)
И ако всичко написано от мен те е убедило, че тя например не е виновна за трудностите в живота ти, и че искаш да остарееш с нея - просто й се обади! Аз съм сигурна, че те чака и агонизира.....не я мъчи :-)
Благодаря ти за отговора. Може би наистина си права, но май е много по-сериозно. Исках да си обясня, защо се стигна дотук. Порових се тези дни из нета и четох някои добри материали по темата. Боя се, че по някои параграфи отговарям на това, което се нарича emotionally abusive personality. Не мисля, че е честно да давам обещания, породени от едно голо желание да се променя. Ще се изправя срещу проблема и ще го преборя. Тя сигурно също е наясно вече как стоят нещата и ще постъпи, както чувства, че е най-добре за нея. Мился, че поне това и дължа.
Това е едно много зряло решение и си напълно прав, че тя също трябва да има думата.
От сърце ти желая успех! :-)
Благодаря! Ти в коя част на света се намираш, в кой континент? Просто ми е любопитно. Всичко добро и на теб!
Публикувай нов коментар