Не мога да бъда сигурен в детайлите, но бегло си спомням, че името и бе Поли. Относително висока, вердро изражение и къса руса косичка. Срещнах я на автогара. Или беше летище? Имаше доста хора с багаж. Следващата фаза ми се губи. Вече бяхме в жилището и.
Тук историята поема обрат. Наместо да се впусна в диви сексу. приключения, каквото би очаквал човек, отзовал се в дома на сексапилна непозната, аз получих точно, каквото исках. Уравновесен, земен и усмихнат човек. В царството на Морфей няколко дни са часове в реалността, но се почувствах обичан. Една сутрин дори ми беше написала писмо. Къде бъркам докато играя, докато работя, докато съм аз - всичко беше там, та дори и с илюстрации. Междувременно, сън в съня - бивам пратен в някакво затънтено място на което се играе нещо средно м/у руска рулетка и стражари и апаши. Предният ден бях решил да и върна жеста с писмото, дори го започнах, но тя се върна и го скрих набързо от погледа и. След това....
Вода. Три стола. До мен предполагам бе баща и, който не се свенеше да ме критикува за каквото намери и безочливо да обижда и демонстрира неуважение и съмнение, че съм достоен за дъщеря му. Щях да му кажа това, което Поли ми бе казала предният ден ... " Нашата среща е случайна " ... Тоест, каквато винаги съм искал да бъде, един вид, "като на кино". Но нали всяка история има край.
Рязане на дърва. Мека, обикновенна, до болка позната завивка. Огромно неизказано чувство за загуба. Една красива илюзия е отминала. Няма Поли. Здравей реалност, привет самота ...
Всеки от нас търси по една Поли, или се надява да я срещне съвсем ... случайно.
Коментари
Напиши го сценарно и може да се получи добър късометражен. Всъщност героинята в твоята история доста точно описва нашето момиче от тазгодишната Евровизия.
? Sektant!
Публикувай нов коментар