На 18 г. съм. Имаме си много проблеми в семейството. Баща ми е алкохолик. Преди почти 3 години чашата преля и се преместихме /сестра ми, майка ми и аз/ при баба и дядо. Това е нещото, за което не съжалявам. Сестра ми /тя е по-малка от мен с 5 г./ се оправи, така както и аз се освестих. Тя не искаше да ходи на училище, нямаше си приятели, а с някои съученици си имаше проблем, имаше странни мании /миеше си ръцете непрекъснато/, плачеше и се страхуваше от всичко и всеки. Аз също имах проблеми с комуникацията. Не говорих с никой, дори ме беше срам да попитам някой нещо. Никога не отсъствах от училище, дори и в дните, когато не съм спала цяла нощ и съм плакала, защото пияният ми баща тормозеше майка ми. Баща ми правеше много изпълнения - искаше да убие кучето с нож, заплашваше майка ми, че ще и вземе децата, изхарчи парите на дядо/след като той почина разпродаде всичко, което имаше/-ходеше на казино. Половин година преди да се преместим преспахме една нощ в баба и дядо-не се издържа просто. Оказа се, че той си поръчал проститутка в нас. Когато отидохме на сутринта с мама видяхме презервативите на земята, той не беше още изтрезнял. Тогава мама му прости и не искаше да притеснява родителите си и се върнахме в къщи, но както казах половин година по-късно заживяхме при баба ми и дядо ми. Тук има и едно нещо, което е едно от най-хубавите в живота ми-имам я и до ден днешен-моята най-добра приятелка. Тя и майка ми ме държаха жива. Дотук накратко за миналото ми /има още много детайли, които изпускам/. Честно казано за тези три години малко се пооправиха нещата /естествено баща ми не се промени/. Това, което се промени - сестра ми сега е по-комуникативна, усмихната, преодоля маниите си, по-спокойна е. Аз също съм по-спокойна, сега общувам с почти цялото училище, излизам навън, макар и рядко /преди не исках да излизам изобщо и все си седях вкъщи заради баща ми/. За майка ми не знам какво да кажа-тя се опитваше да го откаже от алкохола, да му помогне, влагаше цялата си енергия в него /не че сега е по-различно.../ Баща ми не работи, не ни дава една стотинка. Майка ми работи-трепе се от сутрин до вечер. В работата и е кошмар-тормозят я психически и самата работа е отговорна и напрегната. Това всичко майка ми го търпи заради нас-за да може да ни даде пари за училище, за да може да ни облече и да не ни липсва нищо. В крайна сметка е така-не ни липсва нищо /поне не се оплаквам/. Въпроса е, че тя може да загуби работата си всеки момент /фирмата скоро може да фалира/. Цял живот си е мечтала за хубава работа. Тя ни е отгледала, дала ни е път в живота и заради това е нямала възможност да работи. Сега се притеснявам много за нея - обичам я и много ме измъчва, че се тревожи за всичко. Няма я усмивката на лицето и /и то как да я има/. С баща ми не са се развели.
Всяка събота и неделя ходим при него. Когато го хванем трезвен е съвсем друг човек-няма обиди и караници, но когато отидем и той се е налял-изживявам наново старите кошмари. Мразя вече почивните дни-просто не желая да ходя при него. Има толкова много неща, за които да не искам да го виждам. Дори положителните неща, които е направил за нас се елиминират заради отрицателните. Не мога да отрека, че преди не пиеше /всъщност пиеше, но не правеше проблеми/ и докато майка ми ни гледаше, той ни хранеше. Изкарваше пари, но това не беше достатъчно. Не ни водеше никъде, почти не излизахме заедно. Само няколко пъти ни водеше и то на едно и също място-зоологическата градина. Може би започна да пие алкохол и по-точно да злоупотребява, когато почина дядо /баща му/. Той беше единствения човек, който го вразумяваше малко или много.
Не зная, изповедта ми стана дълга и объркана, но не зная как по-добре да обясня каква е ситуацията. Искам да помогна на мама, но как? Не зная и не зная. Изкарвам добри оценки в училище, опитвам се да я зарадвам като и купя нещо-тя наистина се радва на това, но нямам вече други идеи. Не мога да и помагам финансово, защото съм 12 клас, уча за изпити и не мога да работя.
Коментари
zapochni da rabotish, vmesto da pishesh po saitovete, az sam zapochnala da rabotia na 16, za da pomagam na maika mi, koiato sashto e sama
ne se prisnqvai vsicko ste bde na red...samo ti zapise se na vise....ste pocnes i rabota...i nikoga ke se obrstai na zad teb...prodolzavai na pred....zemi se ispiti te....pocni da rabotis i maikati ste bde stasliva koga te vide kak se trudis i upitvas da stanas istinski covek :) :) :) uspeh...v bdesteto
Ами попринцип няма как да я накараш да се усмихне, защото тя е разбрала,че най-ценните години от живота ги е прекарала с пияница. Но ти не се отказвай! Учи за изпитите и се надявам да ги вземеш!Майка ти ще се гордее с теб ако направиш нещо ценно в живота си!Късмет!
____________________________________________________________Sync
MOITO MOMISHE VZEMI SE V RACE!RAZDAI NA HORATA OKOLO TEB (CHUVSTVA PREMESENI S MNOGO TOPLOTA)! TOVA E CITAT OT MOE STIHOTVORENIE!NAMERI NQKAKVA RABOTA I POMAGAI V KAJI!NESPIRAI DA DARQVASH TOPLINA I OBISH NA SESTRA SI I MAIKA SI!!!OBISHTA PREOBRAJA SVETA!NA 45 GODINI SAM I TOVA SAM GO PREJIVQL! NE SPIRAI DA OBISHACH HORATA OKOLO TEB!TOVA SHE TE NAPRAVI PO SILNA I JASTLIVA (MAKAR SHE FORMULA ZA JASTIETO NQMA) HORATA OKOLO TEB JE SE PROMENQT!JE VIDISH SHE E TAKA TRQBVA VREME ZA DA SE IZLEKUVAT RANITE OT MINALOTO!!!AKO MAIKA TI OSTANE BEZ RABOTA MOJECH DA ME POTARSICH NA TOZI TELEFON **********(NE JIVEQ V BALGARIQ I TOVA MIE LICHNIQT MOBIL)!!CHE POMOGNA NA MAIKA TI DA SI NAMERI RABOTA I DA ZAJIVEETE VESELI I USMIHNATI!!!!CHULI!!!NE TARSQ NIKAKVI OBLAGI I IZGODI!IMAM VSICHKO ZA KOETO SAM MECHTAL NA MLADINI!DOBRA RABOTA!HUBAVA SAPRUGA!!!DOBRI DECA!!!!DANO IMA POVESHE HORA NA TOZI SVQT KATO MEN !DOVOLNI OT JIVOTA!OBICHA NI! I RAZDAVAJI OBICH! TOVA E MOITO MOMICHE USPEH!!!!!!
Как да е щастлива жената?
Сама с две деца на ръцете които чакат на нея вместо и те да почнат да работят.Никой не би бил щастлив от това!Моята дъщеря започна работа на 16 години.
А си няма жената И мъж до себе си.Да разтовари със секс.ТЕЖКО Е ДА СИ САМ В ЖИВОТА.
А тази жена в тази тежка криза сега се притеснява и за абитуриентски бал.А дъщеря и вместо да си направи труда да порабОти и да я подпомогне иска да се усимхва.На 18 си момиче, действай, работа за младите има. Не пречи и да учиш и да работиш!
Nameri si 3-4 4asova rabota produljavai da u4ish pomagai na maika si kolkoto do bashta ti ne hodi tam ili pone nakarai maika ti da se razvede s nego
На 18 си вече. Можеш спокойно да се хванеш на някаква работа, но в никакъв случай не загърбвай по-нататъшното си обучение. Колкото до майката ти - целувайте я и я прегръщайте колкото може по-често. Това за една майка е повече от цялото злато на света и лекува сърцето, дори и бавно да е. Майка ти очевидно е много здрава жена, щом е преминала през всичките тези неволи и въпреки това е успяла да ви отгледа двечките. Ще се оправи и с работата, ако я загуби. Колкото до баща ти - говори с майка ти на тази тема да го оставите. След толкова дълги години тормоз и пиянство, този човек е загубен. Той НЯМА да позволи и НЕ ИСКА да му се помогне. Майка ти така се съсипва и не може да загърби миналото с него. Направи всичко възможно да я убедиш да се разведе с него и да ви остави на мира (със съдебна забрана!), защото подобна пиявица ще смуче от живота ви, докато е жива.
Хората, тормозени вкъщи често имат проблеми с общуването (както е станало и при вас, но слава богу сте го преодолели, аз още не съм).
Лошото е, че хора, тормозени с години, могат и да привличат още тормоз към себе си - моята майка където и да отиде да работи, винаги се озовава в ролята на жертва. Мисля си, че ако майка ти окончателно се откаже от баща ти, ще се чувства по-силна и оттам - по-щастлива.
Аз като майка мога да ти кажа,че най-важното за майка ти е да вижда децата си живи и здрави и щастливи.Усмихвай се повече,прегръщай я,намерете си забавление да готвите заедно,да пиете кафе и т.н. Успокоявай я,че най мажното е че сте добре и заедно,пък ако се случи да загуби работата си не е фатално и скоро и ти ще можеш да помагаш.
След като станеш студентка би могла да си намериш почасова работа.Аз учех стоматология и работех в кетъринг.Завърших успешно и финансово се чувствах по-стабилна.Не ставаш богата,но успяваш да си заделиш за излизания и дрешки.Така и на нея ще й е по-спокойно.
Не се притеснявай,господ си знае работата и е въпрос на време нещата да се наредят.
Сладурче, познати са ми тия неща. И моя баща винаги е пиел и е тормозил майка ми. Особено като бяхме по-малки със брат ми и не можехме да го спрем, правеше много проблеми, бил е и баба и дядо и нас с брат ми и майка ми. Полиция сме викали много пъти, но само ставаме за смях. Той не се променя. Винаги си е имал любовници и парите си ги е давал там. Майка ми цял живот се е трепела за да ни изхранва, докато тоя само по купони с жени обикаля и се прибира пиян и ни бие. Така май са голяма част от семействата в България. Много е тъжно.
Имам много спомени от детството си, как баща ми бие майка ми и я скубе, а ние с брат ми като някакви врабчета се мятаме да спасяваме мама и тя плаче.
Годините минаха, ние с брат ми пораснахме, баща ни не спря да пие. Сега поне много по рядко се опитва да бие мама, защото ако се опита, с брат ми го пребиваме. Тече му кръв, ритаме го в корема, скубеме го и го изхвърляме на улицата, така както той е правил с нас и с мама сме обикаляли по цял ден улиците и вечер при приятели сме седяли, от страх какво ще стане като се приберем.
Как ме е яд, че не си намери някоя друга жена през годините, да се отървем от него. Тоя не иска да ни остави, не иска да си отиде, въпреки че има къде. Апартамента си е на мама.
Мама е много изстрадала, винаги е угрижена. Винаги много се е грижела и сега като сме големи вече, продължава да се грижи за нас. Майка ми е един голям герой. Работи за малки пари. И ние работим и само чакам да започнем да изкарваме повече пари и тя да спре да работи. Знам какви неща обича, но те са свързани с финанси. Когато имаме повече пари ходим на екскурзии тримата с брат ми, излизаме заедно на кино, на ресторанти. Правим й подаръци. Мисля, че всичко което я прави щастлива е да ни вижда нас щастливи и да сме заедно.
Помагай на майкато с каквото можеш, казвай й че я обичаш. Това ще я направи щастлива. А когато пораснеш още малко й помагай и финансово и се опитайте да забравите лошите спомени, както аз вече не мисля толкова за преди. Въпреки, че алкохола си е до гроб и моя баща продължава да пие. Чакаме го да умре, да се утървем от него и това е.
Публикувай нов коментар